Приблизително половин
милион ще напуснат България до 18 месеца и един милион до 60 месеца. В момента
населението ни в трудоспособна възраст до 45 години е 2 милиона души.* В това
число влизат групи, които обективно не произвеждат нищо, като роми,
администрация, полиция и т.н.
Сериозна
имиграция няма да има единствено сред пенсионерите, полицаите, юристите и
администрацията. Причината е, че тези категории са с по-ниска адаптивност и не
бива да се бърка с липса на желание.
Дори най-големите оптимисти сред хората с образование ще
емигрират, защото социално-икономическия провал на държавата през последните 30
години е очевиден, както е очевидно, ѝ че този модел неизбежно ще продължи,
поне докато България се намира в тази геополитическа конфигурация.
Откакто сме в ЕС, преките чуждестранни инвестиции
намаляха над 10 пъти в абсолютна стойност и над 14 пъти, като процент от БВП.**
Въпросът за 300 млрд. евро – как можем да се конкурираме
с големите икономики в ЕС, когато напълно се провалихме в конкуренцията с
малките икономики на Балканите, може да бъде подминат само от пълните лаици по
темата.
Голяма икономика има там, където има голямо население и
голямо потребление, а ръста на заплатите е правопропорционален на горното. Capisce?
Живота на две поколения мина докато ги лъжат, че могат да
им вдигнат доходите и единственото, което могат да продължават да правят е да се
опитат да излъжат и следващите две поколения с надеждата - те също да имат
ниска обща икономическа култура, като предишните.
Този елементарен план обаче е обречен. Защото, който общува
с млади хора, добре знае, че те масово планират да не попаднат в „капана за
наивници“ на своите родители тук, т.е. планират да емигрират и съвсем не ги виня.
Какво следва?
Решението –
работа до живот,
е обречено от гледна точка на конкуренцията и
производителността.
Решението – внос
на един милион работна ръка (минимално) е проблемно откъм обективното бъдеще на
това, което наричаме България, защото нея ще я има само докато българите са
доминиращ етнос на тази земя.
Решението - ще превърнем един милион роми в работна ръка с висока добавена стойност е форма на американски хумор и цели да ни развесели в тъжното пост демократично безвремие.
Решението -
да се смъкнат заплатите до тези в Тайланд, за да сме конкурентноспособни при
този модел на планиране,
ще накара не един, а два милиона да емигрират в посочения по-горе период.
Освен това,
една такава стратегия, как точно ще отговори на изискванията по влизането ни в
еврозоната? Ако гениите от КРИБ и МФ намерят решение, то заслужават Нобелова награда!
Решението -
катастрофалните проблеми ще се саморазрешат, когато България влезе в банковия
съюз и еврозоната, е още повече от същото дебилно мислене, което ни доведе до
тук.
Решението -
ново правителство ще оправи нещата, е храна единствено за наивници.
Съжалявам, че го казвам. Но през изминалите 30 години.
България изгуби всяка конкурентна борба на Балканите, и това не може да остане
без последствия!
Когато
родните политици (настоящи и бъдещи) ви говорят за икономически перспективи пред България. Винаги
поглеждайте към комшиите и ако те вече са го направили, значи единствената
перспектива е тази - да продължават да ви хранят с илюзии.
България има
икономическа перспектива само в посока, която не е добре развита от нашите
съседи, защото изоставането вече е огромно, а планирането от тук насетне, трябва
да се прави с модели, които залагат на един милион работна ръка в
активна трудоспособна възраст.
Дори да извадим всички от графата пенсионери и да ги
сложим в тази – работа до живот.
Дори да съкратим администрацията с 85%.
Дори
да напечатаме дипломи на ромите.
Абсолютно нищо не може да вдигне доходите, а
задлъжняването ще продължава да расте.
Изходът е през летище София, или в радикално нови
икономически модели и планиране, каквито никой в ЕС няма да ни позволи. Затова лек път и късмет.
* По данни на Националния статистически институт.
** По данни на Българската стопанска камара.
Коментари
Публикуване на коментар