На 123-я ден от годината се изкушавам да дам моята кратка прогноза за България в краткосрочен и средносрочен план.
Борисов ще
бъде принуден да подаде оставка между 11 май и 11 октомври. Оставането във
властта след 11 май, когато ще „умрат“ и последните му надежди за пари отвън, ще бъде „управление на инат“.
Това
управление на инат ще струва на държавата най-малко по 4 млрд. лв. месечно.
5 месеца x 4
млрд. лв. = 20 млрд. лв.
Безработицата
ще скочи с между 50 и 100%, и ще се задържи трайно на тези нива, въпреки огромната
мигрантска вълна от България, която ще започне веднага, след като Западна Европа, свали ограниченията свързани с
коронавируса.
Дори най-големите
оптимисти, сред хората с образование, ще емигрират, защото
социално-икономическия провал на държавата през последните 30 години е
очевиден, както е очевидно, ѝ че този модел неизбежно ще продължи, поне докато
България се намира в тази геополитическа конфигурация.
Не очаквам
миграция единствено сред пенсионерите, полицаите, юристите и администрацията.
Тези категории са с по-ниска адаптивност, и точно от тях в бъдеще, ще идва
най-голямото напрежение, за всяко следващо правителство.
По тази
причина условно посочих 11 октомври, като крайна дата на сегашното управление, защото до
тогава правителството вече ще бъде в обективна невъзможност, да изплаща редовно пенсии и заплати,
както и да поддържа илюзията за функциониращо здравеопазване.
Очаквам
масови фалити в ред сектори на икономиката, поради невъзможност за обслужване на
кредитите. Това ще доведе до голяма смяна на собствеността в България.
Тук интересния нюанс за икономистите е този – кой ще спечели, или загуби повече
от тази смяна. Лично аз смятам, че тези, които се освободят още сега от лошите
си активи и отпишат някаква загуба, която неизбежно ще се вдига, колкото повече
отлагат това решение. В крайна сметка ще претърпят по-малки загуби в
дългосрочен план от тези, които придобият активите, пък било и на „добра цена“.
Просто тук икономика няма да има, а живота на кредит е
към своя край.
Съжалявам, че го казвам. Но през изминалите 30 години. България
изгуби всяка конкурентна борба на Балканите, и това не може да остане без
последствия!
Понеже започнах с уговорката за кратка прогноза. Само ще
добавя, че икономическата стратегия на България, през тези 30 години, се
аргументираше единствено с надежда за нещо.
Надежда, че влизането в НАТО, ще доведе нови капитали.
Надежда, че влизането в ЕС ще привлече нови инвеститори.
Резултата е, че откакто сме в ЕС, преките чуждестранни
инвестиции, намаляха над 10 пъти в абсолютна стойност и над 14 пъти, като
процент от БВП.*
Един милион българи в трудоспособна възраст емигрираха и
още толкова ще емигрират, като тенденцията ще се забележи веднага след като
Западна Европа свали ограниченията.
За тези, които още не разбират мащаба на катастрофата, ще
подчертая, че в момента, населението ни в трудоспособна възраст до 45 години е
2 милиона души.**
Има ли смисъл да се аргументирам, защо разглеждам само
тези до 45 годишна възраст, когато говоря за дългосрочна перспектива?
Какво ще се случи, когато половината емигрират?
Колко от тези, които останат, ще са в графата – администрация,
роми, трудоустроени с намалена работоспособност?
Ако си общувате с млади хора, значи знаете, че те масово
планират да не попаднат в „капана за наивници“ на своите родители тук, т.е.
планират да емигрират и съвсем не ги виня.
Само остава някой да намери решение на уравнението – как с
милион в активна възраст, да се издържат администрацията, полицията, армията, ромите,
пенсионерите, трудоустроените и т.н.?
Решението – работа до живот е обречено от гледна точка на
конкуренцията.
Решението – внос на един милион работна ръка е проблемно
откъм обективното бъдеще на това, което наричаме България, защото нея ще я има само
докато българите са доминиращ етнос на тази земя.
Надеждите, че катастрофалните проблеми ще се саморазрешат,
когато България влезе в банковия съюз и еврозоната, са още повече от същото
дебилно мислене, което ни доведе до тук.
Колегите икономисти, как си обясняват факта, че например
съседна Сърбия, която няма нашите икономически перспективи с излаз на море, и
не е член на ЕС, и НАТО. След като беше бомбардирана и бяха откъснати територии
от нея, се оказа на първо място в света за 2019-та година, по най-много
привлечени преки чуждестранни инвестиции? ***
Завистливите коментари, които последваха в България, дали
ще доведат до качествени изменения у нас?
Мой приятел (лека му пръст) казваше: Надеждата е за
шашкъните.****
В науката икономика, не се работи с надежда. Тя съществува
като вторична величина, например при тези, които се занимават с продуктово
позициониране. Съществува и като термин „продавачи на надежда“, но тези икономически
практики, като цяло са добре описани в Наказателния кодекс.
Ще се опитам да го кажа възможно най-просто. Когато родните
политици ви говорят за икономически перспективи пред България, винаги
поглеждайте към комшиите и ако те вече са го направили, значи единствената
перспектива е тази, да продължават да ви правят на шашкъни.
България има икономическа перспектива само в посока,
която не е добре развита от нашите съседи.
И тук спирам, защото много хора вземат огромни заплати,
за да съсипят и най-добрите идеи.
На 30 март написах, че държавата фалира. Днес само ще добавя, че България вече е в технически фалит. Следва икономически погром.
Бел.
*По данни на Българската стопанска камара.
**По данни на Националния статистически институт.
***По данни на fDi Intelligence.
**** Шашкънин е
глупав, смахнат, луд човек.
Коментари
Публикуване на коментар